Изследвайки психиката на централния персонаж и наблюдавайки призраците, които го посещават, авторът успява без съмнение да оплете умело основните съставки на натурализма и символизма.

Той се лута между реалността и света на идеите. Накрая успява да създаде в зрителя редица дилеми, тъй като от една страна представя един фантастичен свят, който изглежда напълно логичен, докато от друга оставя възможността главната героиня просто да страда от психози и халюцинации.

Конкретното произведение, повлияно от естетиката на халюцинацията, създава нарочна неяснота, чиято цел е да ни провокира силно и да предизвика по изтъчен начин въпроси за обществото, през история, в която хармонично съжителстват реалистичната естетика и съня-драма.