Томът включва четири от най-известните младежки произведения на Акис Димос, с многобройни постановки на театралните сцени. („Саманта и Макс на дъното на асфалта“, „Цветята на госпожата“, „Упомняш ми целувки“, „Дестини“)

„Тези произведения на Акис Димос заемат специално място в драматургията му, но и в пътя на новогръцкия театър. Не само защото героите им са млади – под 35 години, нито само защото са бурни, изпълнени с импулс и нежност, чувства и истина, с една суха поетичност, която ги прави напълно ефективни.

Това са произведения, които донесоха на сцената истината на епохата си (и не само), въпросите и запитванията, които досега не се изразяваха лесно от сцената. Това са произведения за настоящето с отворен прозорец към бъдещето и които, докато спокойно могат да принадлежат на Гърция, отварят прозореца към света, тъй като липсва строго местният цвят.

Произведенията на Акис Димос положиха основите за изграждането на нов театър, който стъпва на живота, без да го описва, който го възхвалява, без да го освещава и да го оценява без да го критикува. Произведенията на Акис Димос са песни за любовите, които са изчезнали, и на любовите, които идват, на мечтите, които угаснаха, и на тези, които се раждат, те са младостта ни и нашата победа над времето.

Те функционират по начина, по който описва Дафни: „С най-добрия си любим не пътуваш. Заключваш се в една стая и стените са всички пътища на света“. (От Въведението в тома на Ирина Мундраки)