Посейдония постоянно се хвали с всичко около нея. Като че ли това не е достатъчно, тя отказва да предложи помощ на тези, които я молят за нея. Дълбоко в себе си обаче, тя не смее да признае, че самотата, която чувства, е толкова обширна, колкото океана. Когато животът ѝ в един момент е в опасност, тя ще осъзнае, че смирението и безкористността те приближават до другите.