В "Тъкачите" няма нито едно слово, което да дава на определена партия правото да закълне поета в нейния флаг. И няма нито едно слово, което да не произтича от насилието на обстоятелствата и да не се произнася единствено от устата на поета. Поетът изчезва зад произведението на изкуството. И единствената тема, която трябва да се разгледа, е дали това произведение наистина е произведение на изкуството, една визия.

Драма е поетично произведение, което действа на сцената. Тази енергия е постигната от "Тъкачите" пред публиката на "Германския театър", в най-висока степен от която и да е друга творба на съвременната литература. Произведение на изкуството е творба, която заключва в определена форма един свят. Фактът, че в "Тъкачите" е заключен един свят, е невъзможно да се отрече.

Само въпросът остава доколко формата е художествена. Липсва ни център на тежестта в това произведение и един герой в центъра на тежестта, в който на бедната му гърбица се натрупват всичко, което Хауптман разпределя на толкова много други гърбове. Такъв герой не отговаря на стила на обекта.

Нуждата и бедността не съществуват, ако не съжителстват с много хора заедно. И още, бунтът не е осъществим без участието на много хора, които, обединени в центъра на невидима мисъл, са насочени към една и съща цел. Независимо дали признаем тази мисъл в "нуждата", която мъчи тъкачите, или по-неопределено я характеризираме като глас на народа - този център на тежестта съществува: в песента на тъкачите, която запалва и възбужда, намира своята осезаема израз.

Непознатият поет на тези строфи е, ако не е герой, поне тайният съзаклятник, който предизвиква потока на събитията и през пет действия води мирни хора към опустошение и кръвопролитие.