Голямата пантомима, с малки и средни кукли и знамета. С тази комедия Фо се обръща повече от всякога към голямото народно театър, изваждайки на повърхността големите кукли от сицилианската традиция (нещо като американското Bread and Puppet Theatre).

Произведението е поставено в следвоенна Италия, след падането на фашизма, до събитията от май '68. На сцената доминира една марионета-кукла, която представлява фашизма. Персонажите на произведението - символи, които се раждат от него или му се противопоставят - се опитват или да наложат властта си, или да реагират на нея съответно.

Авторът, който счита театъра за средство, ангажирано в служба на народа, търси различна аудитория сред "кръга на левицата", която му позволява да направи сатирите си по-агресивни, но и да подчертае войната за реформиране на комунистическата партия - необичайната възможност за театър, който разговаря с тълпите, е извън плановете и намеренията на различните типични организации.

Театърът му става мястото, където се срещат всички нови студенти и протестиращи, които почти от години са се отказали от буржоазния театър.