През времето, когато Карл Маркс развиваше своята теория за капиталистическото общество, социалистическите и анархистическите идеи за идващото освободено общество вече широко се разпространяваха сред противопоставящите се работници и интелектуалци на това време. Социалистите и анархистите обикновено подкрепяха идеалистични концепции за бъдещо социално състояние без експлоатация и без доминиране на един човек над друг. Маркс, който беше научил урока си от Хегел, беше дълбоко убеден в безплодността на опозиционния идеал, на утопичните образи, които се противопоставяха на суровата реалност на съществуващото общество. [...]

(откъс от книгата)