КАЗВАМ СЕ ИКАРО ЛАМБРИДИС и живея в Паграти на улица Дикиархоу с моето семейство. Моето семейство се състои от леля ми, Елени-Йокасти Каподистрия, момчето и мен. Аз съм на десет години. Тоест навърших десет на 28 септември. Никога не празнувам рождения си ден, защото на 28 септември 2010 г. пилотът Александрос Ламбридис, който беше баща ми, загина в небето. Въпреки че не празнувам, разбирам, че е рожденият ми ден и пораствам с една година, защото Елени-Йокасти ми подарява нов чифт дънки. Те не са износени, не са скъсани и нямат дупки на коленете. Ужас! Само аз в цялото училище нося такива панталони и разбира се ме дразнят. Ако беше само заради това... Историята на моето семейство я научавам всяка четвъртък, когато приятелките на Елени-Йокасти идват да играят бириба. Те седят в хола около кръгла маса и играят, говорейки непрекъснато.

Знам, че не е правилно да подслушвам. Но аз не подслушвам, а слушам как говорят за моя живот. Някой трябваше да ми го каже. Много неща казват, които не разбирам. Но кой да ми ги обясни? Елени-Йокасти? На Елени-Йокасти не ѝ задават въпроси. Единственият, който би могъл да я пита, е папагалът. Но той не се интересува много от мен. Само че когато я слуша да говори много, той се ядосва, обикаля в клетката, удря с криле и вика „Еникастрия, Еникастрия“, което означава Елени-Йокасти Каподистрия. Тогава тя оставя картите, приближава клетката му и с много сладък глас – никога не ми говори така – казва, докато галѝ главата му: „Спокойно, момче мое, тук съм“ и се усмихва.