В наши дни, съществуването на държавата се счита за даденост. Протестираме срещу изискванията й. Оплакваме се, че все повече навлиза в дела, които преди това се смятаха за лични. Въпреки това, почти е невъзможно да си представим живота без нея.

В съвременния свят, най-лошата съдба, която може да се сполети на човек, е да няма държава. Старите форми на социално признание вече не са абсолютно необходими. Човек може да живее повече или по-малко завършен живот без семейство, без постоянно местожителство, без религиозна принадлежност; но ако няма държава, той е нищо. Няма права, няма сигурност, а възможностите му за творчески личен път ще бъдат минимални.

Не съществува спасение на Земята извън рамките на организирана държава. Тъй като не можем да избягаме от държавата, е важно да я разберем. Един начин да постигнем това е да изучим историята й - да проучим как и кога е възникнала конкретната форма на организация, какви нужди е задоволявала и на какви принципи е била основана.

Изучаването на произхода на новата европейска държава би могло евентуално да осветли характеристиките и проблемите на държавата в наши дни. Може да ни помогне да идентифицираме разликите между различните видове държава и да обясним защо някои държави разполагат с по-добре функциониращи и ефективни организационни форми от други.