Алма, трагична пуританка на произведението, е нещастно момиче, затворено в строгите аскетични норми на своята религиозна крайност. Тя се колебае пред лицето на личните си страхове и е смачкана от тежестта на неизказаните си желания.

Не е случайно, че Уилямс поставя хронологично произведението в началото на двадесети век (1916) и не в периода, в който е написано: дори в предполагаемо либерална Америка, въздържаността и лицемерието на британската викторианска епоха е оставило следи у всички англосаксонци.

Така Алма е характерен пример и жертва на жалката достойнство, която обхваща малките затворени общества, докато в същото време е безмилостен палач на своите мечти и желания. Около нея се движи и действа цял малък свят в провинциалната си леност, незначителни новини, умерени радости и разпръсната тъга.

Антипод на Алма е младият доктор Бюканън, отчужден и отчуждаващ, класическият мъжки образ на американския Юг, тъжен продукт, който живее и възпроизвежда тъжни продукти.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]