Какво общо има пионерът на природните науки Хенри Кавентис с кино героя 'Човекът на дъжда'? Силициевата долина с убежището на сестра Викторин? Нацистка Германия с антиваксърското движение? Психологът Лорна Уинг с общност от фенове на научната фантастика?

За Стив Силбърман, един от най-значимите представители на изследователската журналистика на нашето време, те са частички от мозайката, наречена Автизъм.

Всичко започна, когато журналистът осъзна, че много известни членове на елита на технологичните иновации в Калифорния имат деца в спектъра на аутизма. „Аз съм учител по специално образование,“ му каза непозната в кафене. „Разбирате ли какво става? Имаме епидемия от аутизъм в Силициевата долина. Нещо ужасно се случва на нашите деца!”

На пръв поглед, констатацията изглеждаше правилна: в продължение на десетилетия, диагнозите за аутизъм не надвишаваха пет на десет хиляди деца - днес, се смята, че едно от 58 деца има форма на аутизъм. Обаче, това казва повече за диагностичните критерии, отколкото за неврологичното състояние на децата.

Търсейки отговори, Силбърман започна да проучва историята на аутизма и това, което започна като статия в списание Wired, се превърна в произведение на живота и книга, която разкрива една от най-големите мистерии на човешката природа.

В "Неврофилите", Силбърман свързва точките и открива истината зад предразсъдъците, документирайки живота, който е загубен в пукнатините на постоянно променяща се система, теориите, действията, целенасоченото изследване и съвпаденията.

Най-вече, той изследва най-голямото и най-мистериозно съвпадение: как двама австрийски учени - педиатърът Ханс Аспергер и психологът Лео Канър - стигат едновременно до същите заключения, давайки първото определение за аутизъм, единият в САЩ, а другият в Австрия. Историята им - и ролята, която играе убийната идеология на нацистка Германия в тяхното изследване - е само част от това вълнуващо повествование, което разглежда аутизма от всички страни: историческа, научна, социална, от страна на аутистичните индивиди и от страна на масовата култура.

Преминавайки от недиагностицираните случаи, през диагностиките на "детска психоза", теориите за "майки-студеника" и съвременните възприятия за аутистичния спектър, Силбърман на практика съставя манифеста на "невроразнообразието", променяйки решаващо начина, по който разбираме неврологичната разнообразност на човечеството.