Капитан Адолф Ласен е в конфликт със съпругата си Лаура относно възпитанието и образованието на тяхната дъщеря Берта. Капитанът вярва, че не е достатъчно да е дал живот на детето си; той трябва да й даде и душата си. Това е може би единственото му вярване в живота след смъртта. Въпреки това, пречки за това, освен съпругата му, са и други хора около него с множество остарели идеи, стари възприятия и религиозни вярвания, които правят желанието на капитана неосъществимо. Ситуацията става сериозна, когато Лаура намеква на съпруга си, че той може да не е биологичният баща на тяхната дъщеря.
Освен че е войник, Адолф Ласен е и отличен учен-изследовател, дълбоко културен човек с висш дух и поетична душа. Лаура пречи на научните му изследвания, като тайно задържа кореспонденцията му, докато едновременно разпространява слухове навсякъде за психическата нестабилност на капитана.
Заплетен във вихъра на страстите и съмненията, чувствителният Адолф е доведен до лудост. Облечен в усмирителната риза, която му слагат, за да го отведат в лудницата, той умира от задушаване в ръцете на своята медицинска сестра.
