Пинтър е честен писател, той самият ни предупреждава, че материалът, който продава (думи), е изработен от монети, които звънят фалшиво. Следователно е ненадеждно и е наясно с това, че рекламира своята ненадеждност; честен, тъй като ни разкрива своята нечесност.

Той никога не е проявявал снизходителност да използва изопачения и крайно измамен език на честността, искреността или невинността, който години наред замърсява британския театър. Езикът на Пинтър никога не е бил добродетелен, той е бил развален от самото си съществуване.

Идиоматичността на Пинтър е по същество човешка, защото е идиоматичност на лъжи и стратегия. Той никога не се е примирявал с публика, която ходи на театър, за да се устрои, да се забавлява, да бъде утешена, да бъде патронирана, да бъде поучавана.