Бързият напредък в езиковедската наука, който се случи основно през последните три десетилетия, и свързаното с него създаване на разнообразни междудисциплинарни езикови клонове, постепенно доведоха до разкриването на огромното значение и стойност на лексиката, която, съвсем наскоро, започна да заема, бавно и стабилно, равноправна позиция с граматиката в сферата на езиковото обучение и дидактическото планиране.

Но разкритията и заключенията на съвременната езиковедска наука, които ни предоставиха възможността да се задълбочим и да придобием по-пълно познание в областта на лексиката, създадоха, както беше естествено, нова поредица от въпроси, предимно педагогически и дидактически, на които приложната лингвистика трябва да даде обосновани и достатъчни отговори, за да стане по този начин по-съвременна и по-ефективна дидактическата намеса в езиковия урок.

В точно тази посока се движи настоящото изследване, с което авторите се опитват да разгледат основните въпроси, които поставя, на теоретично и практическо ниво, дидактическото управление на лексикалната област и търсят нови начини за съществена интеграция и по-ефективно справяне с нея в контекста на езиковия урок.