Aberlour 16 е едно от най-известните на дестилерията, но на практика за мен е едно разочароващо уиски. Опитах го, дадох му време, но в крайна сметка резултатът беше същият.
Това е уиски с 43 градуса, филтрирано (chill filtered) и въпреки че е стояло 16 години в бъчвите, не успява да интегрира алкохола и да премахне паренето му. Уискито изглежда тънко, остро, с парене и фина вкусова нотка. Изглежда разредено, не богато и комплексно, както би очаквал от 16-годишно уиски.
Това не се дължи само на факта, че с филтрирането са премахнали маслата, които са ключов фактор за покриване на алкохола и паренето, но според мен се дължи и на бъчвите, които използват. Бъчвите им изглеждат износени и не богати, за да придадат дълбочина на продукта и интензивност на вкуса. Плюс филтрирането, получаваме продукт, който напомня на 10-годишно уиски по усещане и интензивност на алкохола. Това е черната овца на серията и не се занимават с него.
За разлика от това, тяхното 18-годишно е невероятно уиски, защото там използват най-добрите си бъчви, но струва и 50 евро повече.
На вкус напомня кайсия, малко карамел и малко шери. На финала усещаш малко дъб и дърво от бъчвите. На носа има силен алкохол и някои плодове като портокал и кайсия.
Ако струваше 50-55 евро, щеше да е ОК уиски, но на 85 евро го намирам за много лош продукт.