Сборник текстове и интервюта на Фуко, непубликувани на български, които започват с един от най-важните текстове на френския философ (за Жорж Батай) и завършват с една също толкова известна статия за хетеротопиите.

Между първия и последния текст, серия от намеси осветлява пътя на Фуко, от Думите и нещата (и още по-рано, от първите изследвания за психология и литература) до История на сексуалността, от проблематиката на археологията на науките за човека до проблематиката на естетиката на съществуването и начините на субективизация.

Сборникът текстове се фокусира главно върху първия и последния период на размисъл на Фуко и включва някои от най-значимите му намеси, както и интервюта и дискусии относно философията, етиката, марксизма, френската левица и др.

Отделно място заема обширната дискусия за структурализма и постструктурализма, където философът излага историята на формализма и структурализма, своята лична философска траектория, определящата роля на Ницше, но и връзката си с Фройд и Маркс, заявявайки кратко: „Никога не съм бил фройдист, никога не съм бил марксист, никога не съм бил структуралист“. [Извадка от текста на задната корица на изданието]