Пиша на език, който не искам да говоря - непознат, пренебрегнат, горчив, потъпкан като малкото благородни усилия през дълги векове робство, несъществуваща демокрация и най-вече мрак. Пиша на език, който не успях да говоря, да убедя никого, да видя нещо да остане в протоколите на събранието, преди да го похапнат мишките и историята.
Не се примирих, паднах на крака, не съжалих десет към едно, двадесет към едно, тридесет към едно. Провалих се жалко пред фризьорите и гримьорите. Видях науката да се пише от контрабандисти, видях изкуството да се утвърдява от нотариуси, видях справедливостта да се дава от мошеници. Виках, оплаках се, провалих се на моя език и на всички езици на света. Вдигнах очите си до дъното на залата, преброих тези, които седяха на голямата маса на разпределението, без да говорят нито един език.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
