Историята винаги се пише от победителите или от управляващите класи, които „едните смятат, че са добре, а другите - че са справедливи“, както учи Тукидид. Гръцката история изобилства от митове.

Не защото историците са лъжеписци или подправячи, а защото истината обикновено е погребана под наслоения от векове. Освен това историческата истина е опасна. Тя се крие старателно зад политически интереси и идеологически маски.

И често, с тайна, без знанието на народите, дипломация се губят следите ѝ в архивите и зад плътно затворени капаци. Документи се закопават, изчезват или се изопачават, за да се прикрият престъпления, предателства и срамни сделки на държави и длъжностни лица.

(...)

[Извадка от текста на задната корица на изданието]