В края на 19-ти и началото на 20-ти век, австрийският учен Зигмунд Фройд, физиолог и психиатър, положи с изследванията си основите на психоанализата като терапевтична методология и революционизира начина, по който съвременният човек възприема понятия като съзнание и сексуалност.

Фройд, още от "Тотем и табу", се занимаваше с патрицид, считайки го за първичното престъпление на човечеството и индивида. В произведението си "Достоевски и патрицидът" (Dostojewski und die Vatertotung, 1928) литературата подхранва неговата психологическа мисъл.

Във връзка с живота и шедьовъра на Ф. Достоевски, "Братя Карамазови", отново поставя патрицидът под микроскоп, проследява психичните му източници и оправдава психоаналитичните си теории.