В края на 19-ти и началото на 20-ти век, австрийският психоаналитик и физиолог Зигмунд Фройд, със своите изследвания, постави основите на психоанализата като терапевтичен метод и революционизира начина, по който съвременният човек възприема концепции като съзнание и сексуалност.

Човекът има агресивни инстинкти, които го подтикват към насилие и война. Той разрушават всички морални бариери и се отдава, първично, на разрушението. А смъртта? Каква е връзката му със смъртта? Колко недостъпно е несъзнаваното при идеята за загуба?

С "Актуални наблюдения за войната и смъртта" (Zeitgemabes uber Krieg and Tod, 1915) бащата на психоанализата, поразен от ужасите на Първата световна война, която разтърсва цивилизования свят, навлиза в най-тъмните дълбини на човешката душа.