Четейки "Колодеотронейко", освен чисто революционните "репортажи", читателят има достъп и до множество "детайли", които официалната история систематично премълчава, като например: че на Лефкада (Санта Мавра), малко преди избухването на Революцията, се е разхождал един каубой с традиционната си носия (шапка като Джон Уейн, ботуши с шпори и т.н.).

Че през 1824 г., когато лорд Байрон се настанил в Кефалония като "турист", той точно следвал традиционната педофилска програма (както пише биографката на Байрон, Бенита Айнсър), която "предлагала" островът на тези, които имали чувал с необходимите гроши; гид на романтичния английски поет бил известният ни национален герой Андруцос.

Че Ибрахим разпространявал, че Колокитронис не струва и една шепа тютюн, а Колокитронис от своя страна го призовавал да се бият (в дуел).

Че Каподистрияс не бил грък, а един хеленизиран аристократ от Венеция. Че споменатият по-горе Каподистрияс обмислял да колонизира Гърция със швейцарски селяни.

Че презрението "Дойдоха дивите да прогонят домашните" в спомените на Колокитронис се представя напълно обърнато, царува от правото на дики и не обратното: "домашните няма да прогонят дивите, всичко си отива, синигерът все остава". Което означава, че от тогава (1821) до днес много неща са се променили, дори значението на поговорките...