„Многократно съм разглеждал, в книгите си, решаващата роля на идеала в живота на народите. Въпреки това трябва да се върна на този въпрос, тъй като настоящият момент се характеризира най-вече като борба на противопоставящи се идеали. И наистина, срещу старите религиозни и политически идеали, чиято сила е отслабнала, възникват нови идеи, които искат да ги заменят.

Историята ни учи, че един народ, ако няма общи чувства и интереси, общи вярвания, представлява само куп от индивиди, без дълговечност и без сила. Единството на едно племе, което представлява прехода му от варварското състояние към културата, се допълва с приемането на общ идеал. Случайните завоевания не го заменят.

Идеалите, способни да обединят душата на един народ, са от различен характер: религия на Рим, поклонение на Аллах, надежда за рай и др. Като средство за действие тяхната ефективност е същата, стига да завладеят народа. С идеал, действащ върху душите, един народ преуспява. Неговият упадък започва, когато това отслабне. Силата на Рим се датира от времето, когато римляните престанали да уважават своите институции и боговете си…“

Густаво Льо Бон, 1923 Гостуване на изданието от 1945 г.