От простата и ежедневна нужда да се води отчет в книга бе родено писмото. Първите писмени знаци бяха земеделски сметки. Всичко започна в Месопотамия, тоест между реките Тигър и Ефрат. Този район на Близкия изток бе разделен между два народа с напълно различен език – шумерите на юг и акадите на север, между 6-то и 1-во хилядолетие. Първите плочки с някакво писмо бяха открити в Шумер, в града Урук. Писмото бе наречено "клинописно". Докато клинописните знаци се разпространяват, в Египет и Китай се появяват други писменни системи. През 1906 г. италиански археолози откриват на Крит диск с диаметър 16 см от глина, покрита от двете страни с 45 точки, подредени спираловидно. Това писмо с трудночитаеми йероглифни знаци се развива през 1-во хилядолетие на Крит и в континентална Гърция. Този диск бе наречен "дискът на Фестос" (ок. 1700 г. пр.н.е.). В цяла тогавашна Гърция гърците "писаха" иконографски. С една еволюция на това писмо преминаха към сричковата и фонетичната писменост (Линейно А – Линейно В – кипърска сричкова писменост, около 1100 г. пр.н.е.). Линейно А до днес не е дешифрирано. Линейно В обаче, съставено от 87 символа, бе дешифрирано от Вентрис и Чадуик.