Бранд е име, което често се среща в Скандинавия, както и в Германия. На норвегийски означава факла, огън. Ибзен го избра не само, за да символизира горещата вяра на героя си, но и за да покаже целта си: да запалва душите, както казва, на много места.

Бранд е млад свещеник, който с самоотверженост се бори да приложи християнския идеал в мрачна, тъмна среда, въпреки трудностите. Лицето, което вдига глава и иска независимостта си - ето какво е Бранд и символа, който представлява.

Герд символизира идеята. Но от човешките слабости и социалните несправедливости, тази идея се е трансформирала в инстинкт на разрушение, който действа на сляпо и носи, вместо избавление, смъртоносно разрушение, където бива унищожено дори и това - духът на индивидуалната независимост.

С една дума, Герд е революцията, която завършва с фаталното изравняване, което Ибзен ненавиди и мрази. Това изравняване е символизирано с лавината, предизвикана от изстрела на циганката, която погребва Бранд, човека, избрания индивид.