Връщането към значението на Фройд не означава връщане към Декарт. Когито е лош сън, психоаналитичният опит, изследване, което ни дава възможност да усетим нервната рана, която Фройд нарича. Защо говорещото същество, което обитава езика, говори от "космологичното унижение", наложено от коперниковата инверсия на един нарцисистичен илюзия, вижда надеждата за раждането на ново единство? Вече не бидейки господар на света - с колко самодоволство се преструва, че го приема! - говорещото същество се събужда от кошмар и когито не е нищо повече от опит да запълни първоначалната липса на субекта, опит, наречен психология. "Егото вече не е господар в собствения си дом", вика Фройд, подчертавайки, че първото унижение е последвано от голямата "психологическа рана." [...]

(от преводаческата предговорна бележка)