Голямото пътешествие на Сатубриан от 1768 до 1848 в Изтока започва на 13 юли 1806 от Париж и завършва на 5 юни 1807 с връщането му в същия град.

Ние избрахме за настоящото издание откъса, който се отнася до пътешествието на Сатубриан в Гърция до Константинопол. Тази част, освен че ни засяга пряко, тъй като ни дава впечатленията на един велик писател за Турция, е и най-известна.

Обиколката из местата на гръцката древност, търсенето и описанието на древните руини, впечатленията от съвременните гърци, както и дълбоката критика към османския деспотизъм представляват теми, които са особено привлекателни за образованите читатели в Запада.

Читателят на Пътеписа не трябва да очаква съчувствие или състрадание към все още страдащия гръцки народ. Този народ, независимо от всичко, ще намери своята идентичност, разговаряйки с руините и ще пролива кръвта си за нея.

Сатубриан е честен наблюдател. Записва само това, което виждат очите му, водени от погледа на любопитството, погледа на ума, за който говореше Еврипид. „Руини навсякъде и нито един човек в тези руини!“ пише в Спарта.

И в Атина по-късно: „Мислех, че виждам античности навсякъде“. И тези руини отразяват зората, която след няколко години след посещението му ще стане зазоряване на съвременна Гърция. Съвременна Гърция се роди сред руините на своята древност и Сатубриан описва раждането й много преди да я посрещне родилнята на Историята.

От предговора на Таксис Теодоропулос