Семейното право променя своя облик. На хоризонта се появява ново семейно право, което демонстрира доверие в гражданите, предоставяйки им възможността да създават семейни отношения, немислими в близкото минало, като брака между лица от същия пол или осиновяването на дете с посредничеството на друга жена, както и да регулират сами, до голяма степен, тези отношения.

Промяната засяга също така отварянето на семейното право към международната среда. Обща основа на ценности представлява придобивка на човечеството. Под влиянието на тези развития, семейното право се отървава от своя 'национален' характер и изразява в разпоредбите си тези общи културни ценности.

Ролята на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е решаваща в този контекст, тъй като с креативната интерпретация на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) адаптира решенията си към новите реалности на европейските страни, опитвайки се да намери златната среда между културните особености.

Понякога, в следствие на предшестващите социално-икономически промени, друг път поради технологичния напредък, и винаги в контекста на международните културни и институционални развития, свързани основно с правата на човека, преминахме от консервативното и принудително семейно право на миналото, което обожествяваше институциите и пренебрегваше индивидуалните желания, към едно по-гъвкаво и отворено право, което намалява държавната намеса и разглежда индивидите като равни и активни субекти с важна възможност за самоопределение и самостоятелност.

Този факт сам по себе си представлява предизвикателство за обработката на семейното право, с интерпретационни подходи, които отговарят на философията на законодателните промени и на причините, които ги диктуват. И тези подходи срещаме сега и в изследванията, които са събрани и развиват в тази книга, една след друга, проследявайки последователността на последователните трансформации на семейното право.