Когато започнах това изповедание - но какво значение има, някога един благословен час ще ме озари Бог и ще напиша събитията без следа от истина, така че да се видим един друг по-страдателно, като смъртта на децата, която поставя предисловие там, където нищо не би било написано, или както стълба, която следва една мистериозна улица, когато отидеш да поискаш нещо, така че после не знаеш как да слязеш, (и ако нямаше и страха, никой нямаше да знае защо живее), или ако не отвореха изведнъж шкафа в онзи подозрителен хотел "какво правиш тук?" ми казват, "какво да правя", им казвам, "извънредни часове", "и кой си ти?", "свидетел ми е Бог, господа, ако някога съм го научил" или така аз бях непоносим, или те бяха замислили трите велики престъпления на века (някога ще ги разкажа)