В процеса на преминаване от градската свещеническа родина към мрачното университетско заведение, и от аристократичния палат-казарма към градското училище-затвор, Учителят осъзнава, че в обществото, в което живее, място имат само покорните, безсловесни, безсилни, както физически, така и духовно, индивиди.

Едно увредено общество, в което само увредените са полезни. Пред тази безизходица, в момент на параоксизъм и отчайване, Лойффер извършва чудовищен акт: унищожение на мъжествеността си.

Така учителят вече ще отговори безупречно на своята мисия: като инвалид той ще оформя ученици инвалиди. В кратки реалистични сцени е очертано от Брехт не само чудовищността на нацизма, но и жалката извращение в обществения и личния живот, в поведението, взаимоотношенията и мисленето на хората, което това управление причинява.

Върховно от тези скици е Еврейката.