Гръцкият театър от 19-ти век не може да бъде анализиран в дълбочина без включването на свързаните феномени (преводи, постановки, продукция на театрални произведения, опити за основаване на Национален театър и т.н.) в по-широкия културен контекст на Балканите. Така неминуемо се стига до сравнително изследване на съответните форми на балканска скала, условие за правилно разбиране на гръцките театрални феномени от 19-ти век.

Целта на това изследване е да се проучи хипотезата дали драматургията на народите от Югоизточна Европа в периода на националната им възраждане функционира в сравними рамки. По всичко изглежда, че подобна типологична сравнителна изследване е осъществимо, особено що се отнася до два конкретни типа драматични произведения, които са играли важна роля в процеса на национално изграждане: историческата трагедия и социално-критичната комедия.

Сравнимостта на двата типа драматични произведения в националната литература на балканския полуостров се базира на специалната социална мисия и ролята, която играят в обществените живота на епохата. В период, ориентиран към изграждането и култивирането на националния мит, а също така и към издигането и поправянето на неправилните текстове вътре в новата държава, 'националната' драматургия е изпълнила патриотична мисия, като е притежавала многостранна и многофункционална социална договорка, духовен и политически контракт, много по-широк от художествената й мисия.

Драматургът е бил национален герой, идеологически лидер и пазител на националната идентичност.

[Извлечение от текст за представяне на издател или издание]