Предговор: ТОДОРИС МАНИКАС

Тези от нас, които израснахме с рок звук, по някое време в живота си сключихме неформален договор с героите, които го създават и изразяват. Ние, с нашето възхищение и отдаденост, се ангажирахме да им осигурим славна кариера, която ще надмине биологичния им цикъл. А те, в отговор, поеха ангажимента да създадат и ни дарят саундтрака за нашия собствен живот.

Тяхната музика често беше там преди да се родим и, като част от тяхното задължение, винаги оставаше до нас: в нашето израстване, при първите ни любовни връзки, в радостта от успехите и в опустошението от провалите ни, при загубите на важни хора, при раждането на нашите деца.

Това изискваха по-възрастните от нас, поколенията рокаджии от епохата на сушата, и ние приехме този щафетен пост. Да запазим до самия край, непобедими като по-възрастни и от самия живот, тези, които представляват Клуба на Мъртвите Рокери.

От Лемми до Джон Белуши и от Джанис до Рой Бюканан, антигероичното зала на славата, чийто живот на членовете става адвокат на смъртта, смърт, която в същото време посредничи, за да спаси, чрез колективната памет, първичния материал, който ни държи живи, вдъхновени и активни.