В тази книга се стремим да очертаем развитието на византийската храмова архитектура от 600 до 1204 година. Това е особено труден период, през който продължава използването на опростени форми на раннохристиянската архитектура, но се оформят и нови архитектурни типове, които ще доминират занапред.

Паметниците от този период, а именно ранните, представят много проблеми, които се опитвам по възможно най-кратък и разбираем начин да изложа в контекста на общ преглед, целящ очертаването на архитектурната история на епохата, а не систематичното разглеждане на отделните проблеми.

За по-добро разбиране на описателния характер на по-голямата част от текста в него се правят препратки към изображения, които може да се намерят в добро отпечатване лесно в общи произведения на византийската архитектура. Също така са представени много планове и разрези, както и изображения на разглежданите паметници. Текстът е допълнен с основни библиографски препратки.

[Извадка от текста на предговора]