В този том представяме трите най-важни, вече класически, психоаналитични подхода към самотата, които се допълват от две по-нови изследвания, разглеждащи възможните ползи от самотата от гледна точка на психоанализата, духовността и социалната психология.

През последните години нараства броят на хората, било то учени или не, които твърдят, че самотата, заедно с депресията, ще представляват скоро големите епидемии на 21-ви век. Явлението на самотата е занимавало изключително много през вековете изкуството, философията и литературата, а в наши дни и социалните науки, най-вече приложната социология.

В противоречие с това, което би очаквал човек, няма много изследвания от психолози, психиатри и психотерапевти, занимаващи се с психичното здраве, повечето от които се фокусират и подчертават патологията и болезнените последици от самотата. Въпреки това, съществуват изследвания, като например на водещия психоаналитик Доналд Уиникот, които се отнасят до способността на индивида да остава сам, считано за едно от най-важните признаци на зрялост в емоционалното развитие и спомага за независимостта и креативността на човека.