Когато тази книга беше публикувана за първи път преди няколко години, тя беше приета като уникален принос към литературата на съвременното изкуство. Стивън Спендер защити в основна статия в Times Literary Supplement, че 'може да повлияе на живописта през последното четиридесетилетие толкова, колкото критичните текстове на Езра Пъунд и Т.С. Елиът повлияли на поезията от '20-те и '30-те години.'

Греъм Грийн, който я избра за книга на годината за онази година, написа в Observer: '... Вълнуващ документ, който може да се счита за аналогичен на Дневниците на Делакроа и писмата на Гоген.' Мишел Лерис забеляза: 'Работата на Бейкън носи следите от неговите действия, както човешката плът носи травмите от инцидент или атака.'

Тези изключително разкриващи интервюта на художника Франсис Бейкън с известния критик на изкуството Дейвид Силвестър бяха проведени в периода 1962-1986 г. В тях е концентрирано уникално свидетелство на Бейкън за неговото изкуство и изкуството като цяло.

С рядка и искряща употреба на езика, Бейкън говори за целите си като художник, начина, по който работи, живота си, отговаряйки с увлечение и искреност на пронизващите въпроси на Силвестър. Устойчивата му усилия да пресъздаде човешката форма, работата му върху творби на стари художници и снимки, зависимостта му от случайността, възгледите му за начините, по които неговата работа е била интерпретирана, са някои от темите, които бяха обсъдени и изследвани в дълбочина по време на тези срещи.

Интервютата са били креативно преобработени от оригиналните записи. Резултатът е постижение на изкуството на монтажа: книга, която се отличава не само с последователността и уникалността си, но също така запазва интереса, свежестта и атмосферата на разговора между двама души със съпоставимо духовно ниво, чиято различна чувствителност обаче се развива свободно.