С удивителна връзка между социалната антропология и психоанализата, Фройд разглежда уникалната личност в масата, но и масата в индивида, първоначалното семейство и големите масови образувания, църквата и армията, и стига до размишления и заключения, които изумяват с оригиналността на своята концепция и окончателността на формулировките си.

Това е и една от книгите с голям обхват, с които психоаналитикът Фройд става учител и просветител, продължител на великата традиция на Ницше, Шопенхауер, Фойербах, Дарвин, но също и на Спиноза, Волнер и Дидро.