Гърция е малка по площ страна, традиционно свързана с синьото цвето. На края на Европа, нейното знаме, небето и светлината я обгръщат от край до край в синя сияние. Поне така диктува езикът на чувството, общо наследство, оформено от наследството на нейните хора, сума от погледи през безброй поколения.
Ако Гърция е парче синьо, то нека си я представим на картата. Отгоре, на север са Балканите, с зеленината на ливадите и сивото на планинските върхове. На изток, Мала Азия вплита като ориенталски килим кафяво-червените цветове на земята. На юг, Египет и Либия напомнят за златни плажове. А на запад, Италия, с червеното, прасковеното, цвета на ръждата и на лозята, на меланхоличните фасади на бароковите си къщи.
За гърците, тяхната страна е лека като пяната на Егейско море, ефирна и вечна, докато в същото време, има тежестта на древен колона, почти бяла от дъждовете и слънчевия зной. Човек би могъл да види съвременна Гърция като кръстоска между Мала Азия и Южна Италия или като приближаване на Балканите с Северна Африка, но във всеки случай, ще е изгубил вкуса на истината.
Гърция, може би повече от други древни страни, освен съвременната си същност като държава в еврозоната, има и втора природа, изпарила се във времето и свръхзащитена от чувството. Ако за останалата част от Запада, наследството на Гърция представлява солидна наследствена стойност, за самите гърци то представлява ежедневие, с което те се борят с чувства на гордост и благоговение.
И ако за останалите европеци древността е Гърция, за гърците древността е част от Гърция. Една от многото й лица.
Автор: ДЕСИЛАС НИКОС, ВАТОПУЛОС НИКОС
Език: ГРЪЦКИ
Година на издание: 2004
