Това издание беше реализирано по повод на едноименната изложба, организирана от Института за културно наследство на Националната банка в изложбеното пространство на Мегара Еинарду (от 18 декември 2015 до 13 февруари 2016). Произведенията, които са представени, обхващат пътя на художника в живописта от 1972 до 2012 година. Става въпрос за секциите Източно Егейско море, Метални натюрморти, Егейско море, Пейзажи на ръжда, Тесалийска земя, Водни цветя, Скрап и Пример за писане.

В една критична бележка, публикувана през 1986 година, Дора Илиопулу-Роган пишеше между другото: „Живописните композиции на Михалида се появяват като микрокосмос на един вид космогенеза, която изглежда, че се осъществява пред нас – всеки път. Изглежда, че се осъществява с един импулс и в същото време един инстинктивен ритъм: характеристики, които осигуряват на произведенията на художника рядък в днешно време дъх“. Тя също така отбелязва, че почерка на автора е „един почерк на прага между представителността и абстракцията, между двумерната повърхност и нейното продължение в пространството, между видимото и въображаемото, между органично преживяното и това, което се декодира изцяло в нашата психология“.

Никос Хулиарас отбелязва през 1991 година, че живописта на Михалида „е живопис с есенция: истинска, дълбока и съвременна; самотна, поетична и красива“. Отнасяйки се до водните цветя на Михалида, Елисавета Плеса пише през 2008 година: „Един свят на вода преминава през живописта на Михалида, вероятно по-известна с неговите обсебвания от природата на материалите, любовта му към хартията и безкрайните му намеси в една живописна повърхност, която започна представително, почти геометрично, за да намери идентичността си в един експресионистичен почерк на архаични представи, произтичащи от самото поведение на материалите. Но по целия този път водата продължава да се намесва, както като концептуален сюжет, така и като визуално представяне на преживявания и спомени на островитянина Михалида, за да станат неговите собствени живописни образи“.

Катерина Коскина отбелязва през 2002 година: „Това, което първоначално впечатлява в произведенията на Янис Михалида, както в по-старите му представителни картини, така и в по-новите, е въздържанието с което подхожда към описателните елементи и простотата на цветовете си. Въпреки че обаче употребата на цветовете е ограничена, техните нюанси винаги са били богати в контекста на контраста. Второто нещо, което впечатлява, е, че не само когато става въпрос за представителна живопис, но може би още повече в неговите абстрактни композиции, се създава впечатление за пейзажи. Може би това се дължи на факта, че художникът проектира собствените си вътрешни живописни ландшафти. Може би пък се дължи на връзката, която поддържа с природата и необходимостта му да я имитира, намесвайки се в произведенията с по-голяма бързина, отколкото тя, но по начина, по който тя би ги изопачила за по-дълъг период от време.

Така, процесът на живописането в произведението на Янис Михалида се съчетава с странностите на природата и времето, със сушенето на слънце, с разкъсването на въздуха, с влагата на дъжда, с окисленията, които създава солта на морето. Дори и в монохромни произведения, в които не пейзажът заема главно място, а очевидно самите материали на художника, могат да се разпознаят елементи от места. Това е в съответствие с виждането на Янис Михалида за живописта, която той самият 'обитава', като място“.