«[Π]ара въпреки различните ни изследователски интереси, различните епистемологични начални точки и методологични подходи, [всички] сме обхванати от една и съща професионална обсесия. Стремим се да подредим един сложен и протеинов свят, който често изглежда безреден и хаотичен. С този подход се опитваме да го разберем, често очаквайки и желаейки да го контролираме в наша полза. Основната ни предполагация, на която всъщност се основава цялата конструкция на науката, е, че зад явната безредност се крие ред, който разумът може да открие».
От работата на Димитър Матфеев «‘Тенденции’ в оформянето на Европейското пространство за образование. Преходът от инструмент за анализ към средство за манипулация на образователната политика», в Сравнителна и Международна Образователна Ревю, бр. 8, април 2007, с. 61-72.
