От неговите драматургични произведения световен успех постигна „Очаквайки Годо“ през 1953 г., където описва двама окаянни маргинали, седнали на пуст селски път, които чакат някакъв мистериозен Годо, който никога не се появява.

Бекет ги представя като неспособни за действие и нерешителни по отношение на всичко. Това бездействие, тази празнота, представляват „действието“ и същността на пиесата: животът е еднообразен и безсмислен, започва от нищото и не води никъде.

Тази творба се счита за едно от шедьоврите на театъра на абсурда и даде на своя автор първото място сред пионерите на съвременния театър. През 1961 г. Бекет получи Международната награда за издатели във Форментор, Испания, а през 1969 г. беше удостоен с Нобелова награда за литература.

(От представянето на корицата на книгата)