В настоящия роман се представя жестоката и болезнена борба за оцеляване на едно бедно момче и семейството му в планинско село в Ахайя, което, за нещастие, е било свидетел и е изпитало събитията от разклатения и кървавия военен период на 40-те години. Във вихъра на който той, несъзнателно, е бил повлечен като задължителен войник през септември 1947 година в пехотен батальон на гръцката армия, плащайки строга цена, тежко ранен от експлозия на мина с ампутация на долните крайници.
Записаното свидетелство в плътно написаните страници на неговия дневник може да бъде оспорвано само от злопаметен и злонамерен читател, тъй като според евангелската максима "който е видял, е свидетелствал, и истинно е свидетелството му" (Евангелие от Йоан 14-21).
Добавките и коментарите предоставят информация накратко за оръжейните машини, транспортните средства, доставки и материали, използвани в описаните операции през периода 1946-49 от националната армия и комунистическите партизани. Диаграми на военни действия, състави на части, карти на района на операциите, както и снимки от този период, предоставят на изисквания читател по-пълна представа за събитията на романа.
Историческата истина за случилото се в отечеството ни през последните 70 години все още не е могла да покаже чистото и светло лице, което раздорът на нашия народ държи в мрак. Публикацията на Дневника може би ще помогне на задълбоченото изследване на историческия изследвач, но и на по-пълното самопознание на нашия народ...
