Не трябва да смятаме за случайно, че цели векове след смъртта си Прокъл е бил честван с особена почит.
Той се причислявал към светите отци, чието учение е представлявало мерило за изразяване на православната вяра.
Вече на заседанието на константинополския събор (448 г.) Евсевий Дорилайски, заедно с господаря на Александрийската църква, св. Атанасий Велики, Григорий Назиянзин и Григорий Нисийски, като прибавил и Прокъл, счетоха, че всички те са тези, чието учение остана.
На същия събор Евтюх включи Прокъл сред онези, които счита за православни.
Затова и на разбойническия събор (449) бяха прочетени теологически възгледи на Прокъл.
Не трябва да ни изненадва, че вселенските отци, като Василий от Селевкия по време на съборните си дейности (448, 449, 451), в крайна сметка проявяват сходна христологическа позиция с тази на Прокъл.
(Извадка от заключителните части на книгата)
