Две любовти раждат и напояват тази книга. Едната, първата и най-отчаяна, е родната земя, чудото и проклятието й. Чудото, най-неочакваното и невероятно на нараненото й продължение, на полумъртвата й сила, на опетнената й духовна искра.

Кой още знае откъде диша и как още влачи стъпките си по кръстопътищата на Историята. Предаден в продължение на векове на турците, предаден, тогава и още повече днес, на добрия и хаотичен, на неосъществения и съновиден и прекален себе си с гордостта на внезапната памет за величията и нощните страхове на бъдещето, което все още принадлежи на другите, той несигурно вдига знамето си в дъното на галерията.