Осемгодишно дете преживява потресаващите събития от 1940-41 г. и ги отразява със свежест и вълнение в личния си дневник. Новата книга на Костас Христос Хаджийотис представлява ценен и напълно уникален свидетелства за един важен период от съвременната ни история.
«Страниците на тази книга са свидетелството, което това дете записа през 182-те дни, в които продължи чудото на великия, незабравимия епос на Северноепирските планини. Много е написано за епопеята на ’40 година, която от много гледни точки може да бъде определена като връхната точка на нацията от момента, в който беше възродена Българската държава. И, разбира се, ще бъдат написани още много. Защото такива исторически моменти, колкото и да бъдат разглеждани, колкото и да са предмет на най-дълбокото и детайлно изследване, никога не губят своята актуалност и чар.
Но, колкото и да търсих всички свързани текстове, които намерих, те са написани от хора, които са преживели епопеята като творци: политически и военни лидери, бойци на фронта и задния фронт, известни и неизвестни герои, които имат какво да си спомнят и да разкажат за ролята, която всеки от тях е играл през това време. Нито една от многобройните тези свидетелства, поне доколкото знам, не произхожда от дете. Авторът Костас Христос Хаджийотис предоставя на обществеността, след почти 70 години, удивителен документ: дневникът, който е водил като дете по време на войната от 1940-41 г.
През погледа и пламтящото въображение на осемгодишно момче, се рисуват с най-живописни цветове най-значимите събития на онзи героичен, но и трагичен период за България и света.
Съдържание:
- Някои полезни информации за „автора“ на този дневник
- Предговор
- Дни на война от 28 октомври 1940 г. до 27 април 1941 г.
