Картата е едно от изобретенията на Човека, които могат да се нарекат 'магически'. Тя поставя пред нас безкрайността на Земята. Нещо, което по друг начин е невъзможно да видим и разберем, огромната, в човешкия мащаб, земна площ става с картата достъпна, позната и картата е осезаем инструмент за работа, но и за знание, бягство и мечта.

Не е случайно, че Картата, освен практическото си значение и важност, е била особено обект в Поезията и Историята. Картата е 'език'. Звуковата й част става визуална, но графичната остава. Както езикът, така и Картата има своите кодове, 'письменост' и 'граматика', правила и изключения, естетика и стил. Тя има народен и чистауи́зъм. Има също така, поради естеството си, изисквания за проникване в нашето възприятие, чрез 'образа' си.

[Извадка от текста на предговора]