Валтер Бенямин е една от най-характерните и в същото време уникални фигури на времето на междусъюзническия период. Неговото произведение, обхващащо области от теорията на литературата до философията и критиката на културата, отразява големите теоретични и политически спорове на епохата.

В периода 1934-1940 година, от който произлизат есетата, събрани в настоящия том, доминира конфликтът с националсоциализма и неговите духовни производни. В изгнание в Париж, Бенямин ще направи своеобразна синтеза на традициите на еврейския мистицизъм, германския романтизъм, марксизма, неокантианството и критичната теория.

Въпреки това единството на неговото произведение не произлиза от нито един от тези полюси, дори и ако някой "търси пеперудата в мрежата, върху която хвърля сянка, докато трепти тук и там". В тома са събрани много от най-важните текстове от последния период на живота му: есета за Кафка, Бодлер и френски писатели, Николай Лесков, поезията и епичния театър на Брехт, Едуард Фукс, за живописта и фотографията, за социолингвистиката, знаковото есе "Изкуството в епохата на технологичната му възпроизводимост", позициите му относно понятието за История и др.