„Никой автор на нашето време не е направил повече от Бронислав Малиновски, за да свърже по разбираем начин реалността на човешкия живот с бездушните абстрактни концепции на науката. Произведенията му представляват безценна връзка между знанието за ежедневието на далечни екзотични народи и теоретичното знание, което човечеството притежава.

Талантът на Малиновски беше двоен: той беше надарен с интелигентността, която обикновено е характеристика на артистите, и с умението на учен да наблюдава и изразява това, което е универсално. На читателя на Малиновски се предоставят понятия, свързани с религията, магията, науката, ритуала и мита, в контекста на формирането на илюстративни впечатления и възприятия относно жителите на островите Тробрианд, в живота на които с такава привлекателност задълбочава.

Малиновски изучава хората, след това изследва книгите и след това се връща при хората. В противоречие с някои, той не изучава хората, за да намери в тях това, което книгите му казват, че ще намери. Еклектизмът на теорията на Малиновски е подтикнат от факта, че човешката реалност, към която той винаги се връща, никога не може да бъде представена от някаква отделна теоретична рамка, на която е било дадено значение.” (Р. Редфийлд, От Предговора на "Магия, Наука и Религия, и други есета")

[...] Живеейки умствено за кратко време сред хора с много по-проста култура от нашата, може би можем да придобием ново усещане за перспектива относно нашите собствени институции, нашите собствени убеждения и нашите собствени обичаи. Следователно, ако антропологията може да ни предизвика усещане за перспектива и да ни предложи по-фино усещане за хумор, тя много лесно може да поиска за себе си титлата на много важна наука” (Бронислав Малиновски) (От представянето на задната корица на книгата)