Да питаме кой или какво е очакваният Годо няма никакъв смисъл. Годо не е нищо друго освен името на събитието, че животът, който продължава безцелно, неправилно интерпретира присъствието си като „очакване“ или „чакане на нещо“. Позитивната нагласа на двамата персонажи, Естрагон и Владимир, в крайна сметка представлява двойно отрицание: става дума за неспособността да признаят безсмисленото си положение. Всъщност, тази интерпретация се потвърждава и от думите на самия автор, който е казал, че не го интересува толкова Годо, колкото „Чакането“.

С есе на Гюнтер Андърс за параболичната природа на произведението.