Изучаването на руското минало ме доведе до непоклатимото убеждение, че в днешно време православният теолог може да намери за себе си истинския мярка и живия източник на творческо вдъхновение само в патристичната традиция.

Напълно съм убеден, че духовното отдалечаване от Отците и византийската мисъл беше основната причина за всички регресии и провали в духовното развитие на Русия. В тази книга се разказва историята на тези провали. Всички автентични постижения на руската теология бяха последица от творческото завръщане към патристичните източници.

Тази тясна пътека на патристичната теология е единствено истинската и това се вижда с особена яснота в историческата перспектива. Също така завръщането към Отците не трябва да бъде само интелектуално или историческо, а връщане към духа и молитвата, живо и творческо само-възстановяване в пълнотата на Църквата, която живее в цялостта на свещената традиция.

Имаме привилегията да живеем в епоха на теологично пробуждане, което се установява в целия разделен християнски свят. Време е да преразгледаме и отново да си припомним с голямо внимание всички онези някога жестоки и понякога вдъхновяващи уроки и завещания от миналото.

И едно истинско пробуждане може да започне само когато в миналото и бъдещето се чуват не само отговори, но и въпроси. Безкрайната сила на патристичната традиция в теологията все още се определя от факта, че теологията беше живо преживяване за светите Отци, тоест духовно търсене, изповед на вярата, творческо решение на жизненоважни проблеми.

От този творчески дух черпеха вдъхновение винаги църковните текстове. Само с връщане към Отците може да бъде възстановена здравата теологична чувствителност в нашето църковно общество, чувствителност, без която очакваното православно пробуждане никога няма да се осъществи.