18-то Пленарно заседание на ЦК (24 юни - 2 юли 1973) представлява партийно тяло от особено значение за оценката на ситуацията в България през този период, тъй като освен отчет за дейността на антипартийната борба, става ясно и разглеждане на необходимостта от прехвърляне на ръководството на Партията в страната.

Изявява се опитът и критичните заключения от сериозната работа на Партията за справяне с нуждите на нелегалната работа в България, многократните арести на кадри и членове на Партията, но, най-вече, основната мисия в окончателното разработване на Тезите на ЦК, Проектопрограмата и Устава за 9-я Конгрес, който беше свикан почти 7 години след 12-то Пленарно заседание от 1968 г. и 12 години след 8-я Конгрес (1961 г.).