ГЛАД И ЖАЖДА. В един кошмар Жан се връща в разпадащ се апартамент, който е обитавал преди много време. Жената му си представя, че сега най-накрая ще живеят щастливо. Забравеното безпокойство, обаче, кара Жак да се страхува, че това приземие ще стане неговият гроб.

Във втория кошмар се намира на върховете на надеждата си. Въздухът е чист. Животът и щастието изглеждат като да достигат вечността. Но Жан не изглежда избавен и в крайна сметка дори небето изглежда безизходно. Остава един вид подземен манастир, където героят случайно намира убежище в третия и последен си кошмар. В началото му представят мястото като спокойно, но в края монасите го мъчат, принуждавайки го да служи на общността. Моралният урок на творбата е „няма супа за догматичните“. Героят се опитва да избяга от мизерните условия на живота си. Накрая той се предава, достига до дъното, потъва в супата.

ГОЛАТА ПЕВИЦА. Диалозите на ръкописа, които все пак са били коректно копирани, са объркани. Неоспорими истини са смесени. Лицата в произведението страдат от амнезия. Един пожарникар разказва невероятни истории. Елементарните логически истини, които се обменят в диалозите, достигат границите на лудостта.