Двойка живее в един затихващ ежедневен живот, който няма какво да им предложи. Нищо освен промяна. Но никаква промяна не настъпва. Те са прекъснали връзките си с света. Живеят изолирани, заключени в дома си в продължение на петнадесет години. Отказват да приемат дори едно писмо, което би означавало повторно свързване с външния свят.

„Защото на трупа“ заявява Мадлен. На трупа, който се намира в съседната стая и непрекъснато расте. Но какво означава този труп за тази двойка? Какви размери придобива в тях? Това ли е мъртвата им любов? Любовта, която можеха да усетят и не усетиха? Това ли е някаква грешка, която ги измъчва? Или може би всичките им неуспешни мечти? И как да се освободят от него? Как да прогоня Амеадо това далечно его, което го мъчи?

Има обаче решение. Като по чудо, самият този труп, ще го отведе на небето с него. Това е единственото решение, за да се отдалечи от всичко, което му напомня за разрушеното минало. Един разкошен живот, пълен с разложение (дупки, влага, гъби). Дори гъбите, които цъфтят, признак на някаква промяна, не го карат да се върне назад. Неговото замахване е неговото бягство, неговото спасение.